От днес в галерия Арте можем да се потопим в изкуството на „Класици на модерната българска живопис“ – II част

В изложбата се акцентира върху малко познати, неизвестни до този момент, произведения на знакови имена

След изключително успешната и вълнуваща изложба „КЛАСИЦИ НА МОДЕРНАТА БЪЛГАРСКА ЖИВОПИС“ през октомври миналата година галерия „Арте“ кани всички ценители на изкуството да се потопят и във втората част на проекта от днес до 13 февруари 2026 година. В тази експозиция са включени същите емблематични български автори, но с други непоказвани досега произведения, които няма как да ви оставят безразлични със своята силна енергия и дълбоко съдържание.

Това е многогодишна практика за АРТЕ, започнала като поредица „От колекции за колекционери“ през 2018 година. Акцентира се върху малко познати, неизвестни до този момент, произведения на знакови имена, които със своето показване пред публика попълват нашите представи за многообразните проявления на техния необозрим талант и творческа мощ.

По думите на проф. Станислав Памукчиев изложбата „КЛАСИЦИ НА МОДЕРНАТА БЪЛГАРСКА ЖИВОПИС“ представя култови, митологични имена за българското изкуство. Генко Генков, Димитър Казаков-Нерон, Иван Георгиев–Рембранд, Атанас Пацев, Атанас Яранов, Стефан Гацев – оценени днес като авангард, гордостта и достойнството на една културна територия в специфично време – 70-те и 80-те години на ХХ-ти век, когато относително стагниращият социо-културен контекст, поражда реакцията, волята и копнежа за едно ново изкуство. 

„Този разговор е със задъхване! Този разговор е почти невъзможен!

Този разговор до голяма степен е отказван от самите тях!

Едни от тях избрали поведението си на доброволна лична аскеза, собствена маргинализация, какъвто е случаят с Иван Георгиев.

Или случая с Генко, който не търпеше официалности”. Това заяви проф. Станислав Памукчиев пред БНТ.

С тези думи той откри символично изложбата „Класици на модерната българска живопис“ – II част, като не скри преклонението си към своите учители и кумири в изкуството.

„На едно от последните откривания на изложба на Генко едно красиво младо момиче, изкуствоведка, разказва дълго, намерила точните думички.

В един момент Генко не издържа и казва „Остави сега туй.

Стига толкоз, нали?”,и се обръща към публиката и казва „Нося 46 номер обувки. Ако може някой да помогне”. Ама това не е въпрос на мизерия. Това е въпрос на гордо стоене в големия смисъл на изкуството, който не трябва да бъде говорен с изкуствоведски клишета”, категоричен бе проф. Памукчиев.

„Ако говорим за щемпела, марката „Генко“, това са тези червени гори и дървета. За всичкото това нещо не може да говорим по друг начин, освен през патоса и етоса на онова време, на онова време, което страстно жадува за свобода. Когато си в условията на една стагнирана ситуацияикогато светът боледува за модерно изкуство, когато големият свят се разширява и е в подем, и седи като коректив и като мечта, утопия. Какво става в Западна Европа, какво става в Америка и какво значи да си художник в България. Това е такава енергия на разчупване на клишетата, на разчупване на норми. И естествено, че лудите са тези, които правят революциите”, отбеляза големият художник и изкуствовед.

Той изрази своето възхищение и към Атанас Яранов.

„Невероятен художник. Той може би на години е най младият в компаниятатук.Беше ми, как да кажа, модел за поведение. Моят учител в гимназията ме е водил на общите изложби да му гледам картините.

Ходил съм по общи изложба да ги гледам тези неща, защото те ми предлагаха условно стилизация. Аз съм завършил стенопис, Яранове стенописец. Една голяма част от тези революционери на онова време са учили в стенопис, един път, за да се освободят от догматичната представа за изкуство, втори път, че по условие на стенописта трябва да си в условност, условна цветност, монументализация на формата. Това са все неща от актива на модерното изкуство. Да не рисуваш натурата такава, каквато я виждаш, а да я претрансформираш”, разказа проф. Памукчиев.

Не по-малко емоционален бе художникът в думите си за Иван Георгиев-Рембранда:

„Страстно вглеждане в енергиите, да ги проумееш, да ги преживееш енергиите на абстрактния експресионизъм. Работи се с големите категории. Няма разказ тук.

Разказът е в големите антропологични съдържания на светлина -мрак, на живот-смърт.

Ако говорим за това нещо, отдолу кънти от жизненост, виталната сила, оплодителната сила, силата на живеенето. И отгоре една смазваща решетка на черното, което един път го овладява, втори път го вкарва в опозициятанаживот- смърт. И когато си художник, работиш в тези измерения, ти си в центъра на циклона. Ти си в силата на това нещо. Няма кой да го види и да го разкаже, но може да го почувства. И затова хората са разтреперани пред тези картини”.

„Това е техният свят. Ние можем да видим нюансите на тяхното преживяване на собствения проблем. Те самите са изградили своята собствена лексика, собствения си свят”, разкри проф. Памукчиев.

Според него и Пацев, и Казаков, са страстно вгледани в други измерения.

„Пацев говори за това, че човекът може да бъде погледнат от шест гледни точки едновременно и обсесията му е как може да го изрази това нещо.

Казаков е вгледан в родовата си памет.

Той казва „Аз седя до коленете в Тракия и в Рим.

И моят голям въпрос е как аз, какво мога да дам на Америка?

Това е обсесивен въпрос - как аз мога да дам на света нещо?”, разказа още проф. Станислав Памукчиев.

Картините са събрани от различни частни колекции и това е тяхната история. Затова са и непоказвани до този момент.